понакаляло

Речник на българския език

1. понакаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакаляло е производна форма на понакалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понакаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакаляло е производна форма на понакалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понакаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

понакаляло е производна форма на понакалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понакаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понакаляло е производна форма на понакалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).