поназрял

Речник на българския език

1. поназрял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поназрял е производна форма на поназрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поназрял — мин. деят. св. прич. м. р.

поназрял е производна форма на поназрея (мин. деят. св. прич. м. р.).