поназря

Речник на българския език

1. поназря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поназря е производна форма на поназрея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поназря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поназря е производна форма на поназрея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).