поназрели

Речник на българския език

1. поназрели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поназрели е производна форма на поназрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поназрели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поназрели е производна форма на поназрея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).