поназреело

Речник на българския език

1. поназреело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поназреело е производна форма на поназрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поназреело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поназреело е производна форма на поназрея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).