поназреел

Речник на българския език

1. поназреел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поназреел е производна форма на поназрея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поназреел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поназреел е производна форма на поназрея (мин. деят. несв. прич. м. р.).