понажулил съм

Речник на българския език

1. понажулил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понажулил съм е производна форма на понажуля (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понажулил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понажулил съм е производна форма на понажуля (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).