понажулил си

Речник на българския език

1. понажулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понажулил си е производна форма на понажуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. понажулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

понажулил си е производна форма на понажуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).