понажулил е

Речник на българския език

1. понажулил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понажулил е е производна форма на понажуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понажулил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понажулил е е производна форма на понажуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).