понажулило е

Речник на българския език

1. понажулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понажулило е е производна форма на понажуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понажулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понажулило е е производна форма на понажуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).