понажулила е

Речник на българския език

1. понажулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понажулила е е производна форма на понажуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понажулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понажулила е е производна форма на понажуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).