понажулил
1.
понажулил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понажулил
е производна форма
на понажуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понажулил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понажулил
е производна форма
на понажуля (мин. деят. св. прич. м. р.).