понажули

Речник на българския език

1. понажули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понажули е производна форма на понажуля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понажули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понажули е производна форма на понажуля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понажули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понажули е производна форма на понажуля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. понажули — повелително наклонение, ед. ч.

понажули е производна форма на понажуля (повелително наклонение, ед. ч.).