понажулеше

Речник на българския език

1. понажулеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понажулеше е производна форма на понажуля (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понажулеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понажулеше е производна форма на понажуля (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).