понажулел

Речник на българския език

1. понажулел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понажулел е производна форма на понажуля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понажулел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понажулел е производна форма на понажуля (мин. деят. несв. прич. м. р.).