понажулваха

Речник на българския език

1. понажулваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понажулваха е производна форма на понажулвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понажулваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понажулваха е производна форма на понажулвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).