понажулвах

Речник на българския език

1. понажулвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понажулвах е производна форма на понажулвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понажулвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понажулвах е производна форма на понажулвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).