понажулвал съм

Речник на българския език

1. понажулвал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понажулвал съм е производна форма на понажулвам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. понажулвал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понажулвал съм е производна форма на понажулвам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. понажулвал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

понажулвал съм е производна форма на понажулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).