понагряло е

Речник на българския език

1. понагряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагряло е е производна форма на понагрея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагряло е е производна форма на понагрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понагряло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагряло е е производна форма на понагрея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. понагряло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагряло е е производна форма на понагрея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).