понагрелите

Речник на българския език

1. понагрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

понагрелите е производна форма на понагрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. понагрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

понагрелите е производна форма на понагрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).