понагреех

Речник на българския език

1. понагреех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понагреех е производна форма на понагрея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понагреех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понагреех е производна форма на понагрея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).