понаготвях

Речник на българския език

1. понаготвях — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понаготвях е производна форма на понаготвям (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понаготвях — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понаготвях е производна форма на понаготвям (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).