понаготвял е

Речник на българския език

1. понаготвял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаготвял е е производна форма на понаготвям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаготвял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаготвял е е производна форма на понаготвям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понаготвял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаготвял е е производна форма на понаготвям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).