понаготвило

Речник на българския език

1. понаготвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаготвило е производна форма на понаготвя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаготвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понаготвило е производна форма на понаготвя (мин. деят. св. прич. ср. р.).