понагорещявало

Речник на българския език

1. понагорещявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагорещявало е производна форма на понагорещявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагорещявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагорещявало е производна форма на понагорещявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понагорещявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понагорещявало е производна форма на понагорещявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понагорещявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понагорещявало е производна форма на понагорещявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).