понагиздяше

Речник на българския език

1. понагиздяше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понагиздяше е производна форма на понагиздям (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понагиздяше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понагиздяше е производна форма на понагиздям (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).