понагиздяхте

Речник на българския език

1. понагиздяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понагиздяхте е производна форма на понагиздям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понагиздяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понагиздяхте е производна форма на понагиздям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).