понагиздели

Речник на българския език

1. понагиздели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понагиздели е производна форма на понагиздя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понагиздели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понагиздели е производна форма на понагиздя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).