понагиздвало

Речник на българския език

1. понагиздвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагиздвало е производна форма на понагиздвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понагиздвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понагиздвало е производна форма на понагиздвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понагиздвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понагиздвало е производна форма на понагиздвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понагиздвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понагиздвало е производна форма на понагиздвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).