понагиздвал

Речник на българския език

1. понагиздвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагиздвал е производна форма на понагиздвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понагиздвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понагиздвал е производна форма на понагиздвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понагиздвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понагиздвал е производна форма на понагиздвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понагиздвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понагиздвал е производна форма на понагиздвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).