понавявало

Речник на българския език

1. понавявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавявало е производна форма на понавявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавявало е производна форма на понавявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавявало е производна форма на понавявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понавявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавявало е производна форма на понавявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).