понавъсило

Речник на българския език

1. понавъсило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъсило е производна форма на понавъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъсило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавъсило е производна форма на понавъся (мин. деят. св. прич. ср. р.).