понавъсила

Речник на българския език

1. понавъсила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавъсила е производна форма на понавъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавъсила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понавъсила е производна форма на понавъся (мин. деят. св. прич. ж. р.).