понавъсил
1.
понавъсил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понавъсил
е производна форма
на понавъся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понавъсил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понавъсил
е производна форма
на понавъся (мин. деят. св. прич. м. р.).