понавъсело

Речник на българския език

1. понавъсело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъсело е производна форма на понавъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъсело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавъсело е производна форма на понавъся (мин. деят. несв. прич. ср. р.).