понавъсела

Речник на българския език

1. понавъсела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавъсела е производна форма на понавъся (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавъсела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понавъсела е производна форма на понавъся (мин. деят. несв. прич. ж. р.).