понавъсвало си

Речник на българския език

1. понавъсвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавъсвало си е производна форма на понавъсвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъсвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавъсвало си е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавъсвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понавъсвало си е производна форма на понавъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).