понавъртяло

Речник на българския език

1. понавъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртяло е производна форма на понавъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртяло е производна форма на понавъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавъртяло е производна форма на понавъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понавъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавъртяло е производна форма на понавъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).