понавърти

Речник на българския език

1. понавърти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понавърти е производна форма на понавъртя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понавърти — повелително наклонение, ед. ч.

понавърти е производна форма на понавъртя (повелително наклонение, ед. ч.).