понавъртели

Речник на българския език

1. понавъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понавъртели е производна форма на понавъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понавъртели е производна форма на понавъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. понавъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понавъртели е производна форма на понавъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. понавъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понавъртели е производна форма на понавъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).