понавъртало

Речник на българския език

1. понавъртало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртало е производна форма на понавъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавъртало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавъртало е производна форма на понавъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понавъртало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понавъртало е производна форма на понавъртам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понавъртало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понавъртало е производна форма на понавъртам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).