понавъртали

Речник на българския език

1. понавъртали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

понавъртали е производна форма на понавъртам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавъртали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понавъртали е производна форма на понавъртам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. понавъртали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понавъртали е производна форма на понавъртам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. понавъртали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

понавъртали е производна форма на понавъртам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).