понавързал е

Речник на българския език

1. понавързал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавързал е е производна форма на понавържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавързал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавързал е е производна форма на понавържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).