понавързало е

Речник на българския език

1. понавързало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавързало е е производна форма на понавържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понавързало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понавързало е е производна форма на понавържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).