понавързали

Речник на българския език

1. понавързали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понавързали е производна форма на понавържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понавързали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понавързали е производна форма на понавържа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).