понавързала е

Речник на българския език

1. понавързала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавързала е е производна форма на понавържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавързала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавързала е е производна форма на понавържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).