понавързала

Речник на българския език

1. понавързала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понавързала е производна форма на понавържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понавързала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понавързала е производна форма на понавържа (мин. деят. св. прич. ж. р.).