понавързал

Речник на българския език

1. понавързал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понавързал е производна форма на понавържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понавързал — мин. деят. св. прич. м. р.

понавързал е производна форма на понавържа (мин. деят. св. прич. м. р.).