понавърза

Речник на българския език

1. понавърза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понавърза е производна форма на понавържа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понавърза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понавърза е производна форма на понавържа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).