понавържеше

Речник на българския език

1. понавържеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

понавържеше е производна форма на понавържа (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. понавържеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

понавържеше е производна форма на понавържа (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).